човека е човек, когато го ебът
Показват се публикациите с етикет поезия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет поезия. Показване на всички публикации
петък, 14 ноември 2014 г.
петък, 26 август 2011 г.
щастието, знаеш ли какво е?
снимка оттук
- щастието, знаеш ли какво е?
- знам, изваден топъл пистолет.
- тцъ, не е, вдигни си панталоните
и ела да хапнем сладолед!
може да отидеме и в парка,
аз ще нося меко кадифе,
ще попеем акапелна чалга,
вместо вино ще поръчаме кафе.
**********************
четвъртък, 11 август 2011 г.
селскостопанско
в огромен склад с брашно и трици,
и курешки и прах и птици,
(предимно гладни гургулици),
открих перфектните й цици.
отидохме да й разкажа,
за тънкостите на фуража,
тя хвана ме за екипажа,
а аз за двете любеници.
какъв селскостопански похот!
каква селскостопанска страст!
все още ме сърби перото,
за склада щом се сетя аз.
петък, 22 юли 2011 г.
чесна милицюнерка
във тая жега, в тясната панелка,
почесвам се под потната фланелка,
желая бясно дефствена милицийюнерка.
почесвам се под потната фланелка,
желая бясно дефствена милицийюнерка.
петък, 15 юли 2011 г.
Google+ покана
Разглеждам снимки във фейсбук. На хора, дето уж познавам, но не толкова.
Надебелели.
Остарели.
Тъжни.
Весели.
Семейни.
Несемейни.
С цвички.
Смесени.
На вилата.
В колата.
На море.
На планина.
На път.
На сянка.
На спокойствие; в гората.
На шумна улица.
На паркинг.
На полето.
А също и до няк’во чуждо мазерати.
Следва списък с нещата, които обичам да правя във фейсбук:
Надебелели.
Остарели.
Тъжни.
Весели.
Семейни.
Несемейни.
С цвички.
Смесени.
На вилата.
В колата.
На море.
На планина.
На път.
На сянка.
На спокойствие; в гората.
На шумна улица.
На паркинг.
На полето.
А също и до няк’во чуждо мазерати.
Следва списък с нещата, които обичам да правя във фейсбук:
- Харесвам.
- Вече не харесвам.
- Ръчкам.
- Коментирам.
- Спамя.
Някой няма ли да ми изпрати покана за Google+, да ви го сложа.
Абонамент за:
Публикации (Atom)